 |
| ПУХИ СЕ МАСКИРА СЪС ЗАЕШКИ УШИ |
 |
| ТОЙ СЕ ОГЛЕЖДА ЗА ПОДОЗРИТЕЛНИ ПРЕДМЕТИ |
 |
| ПУХИЗАН ПРОВЕРЯВА РАСТЕНИЯТА |
 |
| МОЖЕ И ДА Е ВКУСНО ... |
 |
| ДОБРА МАСКИРОВКА |
 |
| МНОГО Е ДОБЪР В ТОВА ! |
четвъртък, 6 януари 2011 г.
Новият ми бодигард
Шефа на СПА център
 |
| ПРОЦЕДУРАТА " ЦЕНТРОФУГА " |
 |
| АЗ ЗАГЪРНАТ В ХАВЛИЯ |
 |
| СЛЕД КАТО МЕ ИЗКЪПАХА МИРИША ЧУДЕСНО |
 |
| ИЗСУШИХА МЕ С ГОЛЯМ СЕШОАР |
 |
| И МИ НАПРАВИХА ОТПУСКАЩ МАСАЖ |
 |
| МНОГО БЕШЕ ПРИЯТНО |
 |
| СЛОЖИХА МИ ВУЛКАНИЧНИ КАМЪНИ И АРОМАТНИ МАСЛА |
 |
| СЛЕД ТОВА СИ ПОЧИВАХ |
След като ме отвлякоха ми трябваха няколко дни за да се оправя . Бях много шокиран и притеснен и не можех да продължа да работя . Затова отидох на СПА център и релаксирах със някои процедури . Беше много приятно и се върнах нов Шеф . Бях спокоен и нямаше и следа от онзи притеснен шокиран поглед , който видях на снимките от вестника след като децата ме откриха . Снимките са от някои процедури които ползвах .
сряда, 5 януари 2011 г.
ШЕФА - ОТВЛЕЧЕН ( Версията на Шефа )
Здравейте , мили фенове ! Както вече научихте , аз бях отвлечен , но след като претърпях голям шок , съм готов да Ви разкажа какво стана ....
Може би вече сте разбрали , че всичко се случи на 28.12.2010 . Аз , жена ми и децата бяхме поканени на тържество по случай Коледа и Нова година . Бяхме в елитен ресторант и празнувахме . Около 22:30 часа телефона ми звънна . Беше Томас , собственикът на завода кремове " Красива кожа " . Обади ми се , за да ми честити празниците и да ми поднесе скромни пожелания за успехи и здраве през 2011 година . В заведението беше много шумно и не се чуваше почти нищо . Затова аз казах на Роула , че ще изляза да проведа един разговор и отидох точно зад заведението . Разходих се по тротоара и разменях приказки с Томас . Разговорът приключи и аз затворих . Канех се да тръгна към заведението , но всичко се случи за част от секундата . На улицата спря голям , черен джип . Вратата се отвори , и оттам излязоха двама - трима мъже , облечени в черно . Те буквално ме грабнаха и ме завлякоха в колата . В бързината аз изтървах телефона си на улицата , и той се счупи . Видях как ме завързват и мърморят нещо , но после се шокирах и изпаднах в безсъзнание . Сигурно са минали няколко часа , и аз се събудих . Бях завързан за стол , целият омотан в тиксо или друга лепкава материя . Можех само да дишам и говоря . Заобиколен бях от петима яки на вид мъже , облечени в черно . Белееха се само очите им и надписа " The mafia " върху блузата на единия . Водачът им застана пред мен и ми каза " Говори , Шефче ! " . Аз бях уплашен . Дали от това , което можеха да ми сторят , или от страшния му глас незнам , но бях много уплашен . Намирахме се в една обширна стая . Нямаше много за описване . Водачът каза , че търсели плячка от много време . Тъкмо се били отегчили , и ето че аз " съм изгрял " пред очите им . Те искали да знаят как аз съм толкова известен и богат . След като ми обясни какво търсят , водачът ме попита как ще го получат : аз ще им го дам , или ще го вземат насила . Аз все още не разбирах какво искат от мен . Попитах ги кои са те и защо постъпват така грубо с мен . Водачът отговори , че историята им не е за разказване . Важното е , че искали от мен пари и слава . Моят отговор беше " Момчета , не мога да ви дам пари и слава , мисля че се изяснихме по този въпрос , пуснете ме да си ходя ! " . Това явно не им хареса . Водачът каза " Значи ще е по трудният начин .... добре ! " . Той пошушна нещо на останалите и те кимнаха одобрително . Двама от тях излязоха от къщата . Другите двама повдигнаха стола , заедно с мен и го внесоха в един тъмен килер . Водачът включи лампата и затвори вратата след съдружниците си . Останах насаме с него . Страхувах се , затова не предприех никакви действия , само свих глава . Той ми каза " Е , какво ще правим сега . Ти не искаш да ни дадеш това , което ние искаме от теб . Трябва да знаеш , не обичаме такива работи . Това е много лошо . Можеш да пострадаш сериозно . Ще те попитам отново " Ще ни дадеш ли парите и славата си , или не ? "" . Аз останах без думи . До преди няколко минути щях да дам отрицателен отговор , но сега не направих нищо . Продължих да седя със свита глава , правейки се , че не чувам нищо . В този момент вратата се отвори . Бяха четиримата му съдружници . Тези двама , които излязоха преди малко казаха , че всичко е готово . С тези думи подадоха на водача си един пистолет . Той кимна одобрително и каза " Тогава да тръгваме - погрижете се за него или аз ще го направя . " . Единият от тях взе тиксото и го уви още веднъж около мен , този път оставяйки само половината лице . Аз не оказах съпротива . Преди да излезне от килера , водачът гръмна с пистолета в стената над главата ми . От дупката се посипа прах върху мен . Престъпниците заключиха здраво вратата и заминаха нанякъде . Сега беше моят шанс да се освободя . Бях сам , на тъмно и не можех да видя нищо . Но все пак се мятах насам - натам , опитвайки се да се освободя . Имах чуството , че губя часове в празни опити за совобождение . Цяла нощ се борих , и в крайна сметка успях леко да разхлабя тиксото , ала все още не можех да се освободя . Стана сутрин . През малката дупка в стената се виждаше слънчевата светлина . Беше много слаба , но все пак се виждаше нещо . Не можех да повярвам , но сега единственото , което исках сега беше престъпниците да се върнат . Така можех поне за малко да видя слънчевата светлина и щях да съм спокоен , че семейството ми е в безопасност . Все пак бях почти сигурен , че те се бяха запътили към дома ми . Денят привърши . Настъпи нощта . Престъпниците още ги нямаше . Бях гладен и уморен . Нямах сили да се боря . Опитах се да поспя малко . Успях за няколко часа , но странни мисли ме държаха буден . Всичко това прилича на някакъв филм , но се случи наистина . През следващия ден всичко беше еднообразно - опити за освобождение от тиксото , глад и жажда ... Някъде следобед се чу шум . Престъпниците се прибраха . Аз застанах неподвижно , за да не се издам . Те дори и не пробваха да видят какво се е случило с мен . Свършиха си работата , каквато и да беше тя , и си тръгнаха . След около 10 минути чух тропот . Отначало си помислих , че са забравили нещо и се връщат да си го вземат . Не помръднах и се ослушах , за да чуя нещо . Може би накъде отиват , или какво вършат ... Но за мое учудване чух детски глас . Заслушах се още малко и разпознах гласа на Мишкозан . Бях повече от радостен . Исках да им кажа , че съм тук . Опитах се да издам някакъв звук , но не излезе кой знай какво . Усетих , че децата са много и са се струпали около килера . Това ме зарадва . Опитах се отново да кажа нещо , този път по - силно . Чух как те се ошитаха да отворят вратата , но откриха , че е заключена . След малко се чу силен шум . Вратата се разби от удара на Джими Каратиста . Аз с последни сили измърморих нещо . В този момент видях сянка на дете . Някои включи лампата и .... аз бях спасен ! Толкова много се зарадвах ! Бях изключително щастлив . Децата бързо ме разопаковаха и се обадиха на полицията . Дадоха ми вода и храна и се почуствах по - добре . Скоро полицаите дойдоха и ме прибраха в града . Сега съм отново щастлив да видя семейството си и да съм с тях . С полицаите продължаваме разследванията и съм сигурен , че скоро ще открием престъпниците и ще ги накажем , както заслужават . А на децата съм много благодрен !!!
Може би вече сте разбрали , че всичко се случи на 28.12.2010 . Аз , жена ми и децата бяхме поканени на тържество по случай Коледа и Нова година . Бяхме в елитен ресторант и празнувахме . Около 22:30 часа телефона ми звънна . Беше Томас , собственикът на завода кремове " Красива кожа " . Обади ми се , за да ми честити празниците и да ми поднесе скромни пожелания за успехи и здраве през 2011 година . В заведението беше много шумно и не се чуваше почти нищо . Затова аз казах на Роула , че ще изляза да проведа един разговор и отидох точно зад заведението . Разходих се по тротоара и разменях приказки с Томас . Разговорът приключи и аз затворих . Канех се да тръгна към заведението , но всичко се случи за част от секундата . На улицата спря голям , черен джип . Вратата се отвори , и оттам излязоха двама - трима мъже , облечени в черно . Те буквално ме грабнаха и ме завлякоха в колата . В бързината аз изтървах телефона си на улицата , и той се счупи . Видях как ме завързват и мърморят нещо , но после се шокирах и изпаднах в безсъзнание . Сигурно са минали няколко часа , и аз се събудих . Бях завързан за стол , целият омотан в тиксо или друга лепкава материя . Можех само да дишам и говоря . Заобиколен бях от петима яки на вид мъже , облечени в черно . Белееха се само очите им и надписа " The mafia " върху блузата на единия . Водачът им застана пред мен и ми каза " Говори , Шефче ! " . Аз бях уплашен . Дали от това , което можеха да ми сторят , или от страшния му глас незнам , но бях много уплашен . Намирахме се в една обширна стая . Нямаше много за описване . Водачът каза , че търсели плячка от много време . Тъкмо се били отегчили , и ето че аз " съм изгрял " пред очите им . Те искали да знаят как аз съм толкова известен и богат . След като ми обясни какво търсят , водачът ме попита как ще го получат : аз ще им го дам , или ще го вземат насила . Аз все още не разбирах какво искат от мен . Попитах ги кои са те и защо постъпват така грубо с мен . Водачът отговори , че историята им не е за разказване . Важното е , че искали от мен пари и слава . Моят отговор беше " Момчета , не мога да ви дам пари и слава , мисля че се изяснихме по този въпрос , пуснете ме да си ходя ! " . Това явно не им хареса . Водачът каза " Значи ще е по трудният начин .... добре ! " . Той пошушна нещо на останалите и те кимнаха одобрително . Двама от тях излязоха от къщата . Другите двама повдигнаха стола , заедно с мен и го внесоха в един тъмен килер . Водачът включи лампата и затвори вратата след съдружниците си . Останах насаме с него . Страхувах се , затова не предприех никакви действия , само свих глава . Той ми каза " Е , какво ще правим сега . Ти не искаш да ни дадеш това , което ние искаме от теб . Трябва да знаеш , не обичаме такива работи . Това е много лошо . Можеш да пострадаш сериозно . Ще те попитам отново " Ще ни дадеш ли парите и славата си , или не ? "" . Аз останах без думи . До преди няколко минути щях да дам отрицателен отговор , но сега не направих нищо . Продължих да седя със свита глава , правейки се , че не чувам нищо . В този момент вратата се отвори . Бяха четиримата му съдружници . Тези двама , които излязоха преди малко казаха , че всичко е готово . С тези думи подадоха на водача си един пистолет . Той кимна одобрително и каза " Тогава да тръгваме - погрижете се за него или аз ще го направя . " . Единият от тях взе тиксото и го уви още веднъж около мен , този път оставяйки само половината лице . Аз не оказах съпротива . Преди да излезне от килера , водачът гръмна с пистолета в стената над главата ми . От дупката се посипа прах върху мен . Престъпниците заключиха здраво вратата и заминаха нанякъде . Сега беше моят шанс да се освободя . Бях сам , на тъмно и не можех да видя нищо . Но все пак се мятах насам - натам , опитвайки се да се освободя . Имах чуството , че губя часове в празни опити за совобождение . Цяла нощ се борих , и в крайна сметка успях леко да разхлабя тиксото , ала все още не можех да се освободя . Стана сутрин . През малката дупка в стената се виждаше слънчевата светлина . Беше много слаба , но все пак се виждаше нещо . Не можех да повярвам , но сега единственото , което исках сега беше престъпниците да се върнат . Така можех поне за малко да видя слънчевата светлина и щях да съм спокоен , че семейството ми е в безопасност . Все пак бях почти сигурен , че те се бяха запътили към дома ми . Денят привърши . Настъпи нощта . Престъпниците още ги нямаше . Бях гладен и уморен . Нямах сили да се боря . Опитах се да поспя малко . Успях за няколко часа , но странни мисли ме държаха буден . Всичко това прилича на някакъв филм , но се случи наистина . През следващия ден всичко беше еднообразно - опити за освобождение от тиксото , глад и жажда ... Някъде следобед се чу шум . Престъпниците се прибраха . Аз застанах неподвижно , за да не се издам . Те дори и не пробваха да видят какво се е случило с мен . Свършиха си работата , каквато и да беше тя , и си тръгнаха . След около 10 минути чух тропот . Отначало си помислих , че са забравили нещо и се връщат да си го вземат . Не помръднах и се ослушах , за да чуя нещо . Може би накъде отиват , или какво вършат ... Но за мое учудване чух детски глас . Заслушах се още малко и разпознах гласа на Мишкозан . Бях повече от радостен . Исках да им кажа , че съм тук . Опитах се да издам някакъв звук , но не излезе кой знай какво . Усетих , че децата са много и са се струпали около килера . Това ме зарадва . Опитах се отново да кажа нещо , този път по - силно . Чух как те се ошитаха да отворят вратата , но откриха , че е заключена . След малко се чу силен шум . Вратата се разби от удара на Джими Каратиста . Аз с последни сили измърморих нещо . В този момент видях сянка на дете . Някои включи лампата и .... аз бях спасен ! Толкова много се зарадвах ! Бях изключително щастлив . Децата бързо ме разопаковаха и се обадиха на полицията . Дадоха ми вода и храна и се почуствах по - добре . Скоро полицаите дойдоха и ме прибраха в града . Сега съм отново щастлив да видя семейството си и да съм с тях . С полицаите продължаваме разследванията и съм сигурен , че скоро ще открием престъпниците и ще ги накажем , както заслужават . А на децата съм много благодрен !!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)